Серията ISO 14002 допълва ISO 14001 с практически насоки за по-задълбочено управление на конкретни екологични теми.
Тя е предназначена за организации, които искат систематично да разглеждат не само въздействието на своите дейности, продукти и услуги върху околната среда, но и начина, по който променящите се условия на околната среда могат да повлияят върху самата организация.
Към момента серията включва три публикувани части:
- ISO 14002-1:2019 – Общи положения
- ISO 14002-2:2023 – Вода
- ISO 14002-3:2026 – Климат
Важно: ISO 14002 не заменя ISO 14001 и не е самостоятелен стандарт за сертификация. Частите от серията съдържат насоки за по-детайлно прилагане на системата за управление по ISO 14001 към конкретни екологични тематични области.
ISO 14002 е особено полезен като допълваща рамка към система за управление по отношение на околната среда съгласно ISO 14001.
ISO 14001 съдържа изискванията към системата за управление, докато ISO 14002 предоставя допълнителни насоки за задълбочено разглеждане на конкретни тематични области.
Сертификацията на системата за управление се извършва по ISO 14001, а не по ISO 14002.
Искате да научите повече за сертификацията по ISO 14001?
Разгледайте информацията за ISO 14001 – Системи за управление по отношение на околната среда, процеса на сертификация и възможностите за контакт със СИ ЕС БИ ЕООД.
Серията ISO 14002 предоставя практически насоки за по-задълбочено управление на конкретни екологични теми в рамките на система за управление по отношение на околната среда. ISO 14001 определя изискванията към системата за управление, а ISO 14002 подпомага организацията при прилагането на тази система към определени тематични области, като водата и климата.
Затова ISO 14002 следва да се разглежда като допълваща практическа рамка към ISO 14001, а не като негов заместител.
Не. ISO 14002 не е стандарт за самостоятелна сертификация.
Сертификацията на системата за управление по отношение на околната среда се извършва по ISO 14001.
Частите на ISO 14002 съдържат насоки, които могат да помогнат на организацията да развие и усъвършенства управлението на конкретни екологични въпроси в рамките на своята система по ISO 14001.
Трите части имат различна роля, но използват общ подход.
ISO 14002-1:2019 определя общата рамка за управление на конкретни екологични тематични области.
ISO 14002-2:2023 прилага тази рамка към водата – използване и качество на водните ресурси, зависимости, въздействия, засушаване, наводнения и свързани рискове.
ISO 14002-3:2026 прилага рамката към климата – както към въздействието на организацията върху изменението на климата, така и към въздействието на променящия се климат върху самата организация.
ISO 14002-3:2026 разглежда климатичните въпроси от две взаимно свързани перспективи.
Първата е смекчаване на изменението на климата (mitigation) – как дейностите, продуктите и услугите на организацията въздействат върху климата и как това въздействие може да бъде намалено.
Втората е адаптиране към изменението на климата (adaptation) – как настоящите и бъдещите климатични условия могат да повлияят върху дейността, инфраструктурата, ресурсите, доставките и устойчивостта на организацията.
Така организацията разглежда едновременно въпросите „Как ние влияем върху климата?“ и „Как климатът влияе върху нас?“
Серията може да бъде полезна за организации от различен размер и сектор, когато водата, климатът или друга конкретна екологична тема имат съществено значение за дейността им.
Особено практична е за организации с високо водопотребление, значими емисии, зависимост от природни ресурси, чувствителни вериги на доставки или изложеност на климатични явления като засушавания, наводнения и екстремни температури.
Необходимостта и дълбочината на прилагане следва да се определят според конкретния контекст, екологичните аспекти, рисковете и възможностите на всяка организация.
Това означава, че организацията не разглежда непременно само въздействията на собствената си площадка.
В зависимост от характера на дейността и възможностите за контрол или влияние могат да бъдат отчетени и значими аспекти, свързани със:
суровини и материали → доставчици → производство → транспорт → използване на продуктите → край на жизнения цикъл.
Този подход помага да бъдат идентифицирани екологични зависимости и въздействия, които могат да възникват и извън непосредствените граници на организацията.