ISO 14002 – ПРАКТИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ НА КОНКРЕТНИ ЕКОЛОГИЧНИ ТЕМИ
https://www.iso.org/standard/70138.htmlСерията ISO 14002 допълва ISO 14001 с практически насоки за по-задълбочено управление на конкретни екологични теми.
Тя е предназначена за организации, които искат систематично да разглеждат не само въздействието на своите дейности, продукти и услуги върху околната среда, но и начина, по който променящите се условия на околната среда могат да повлияят върху самата организация.
Към момента серията включва три публикувани части:
- ISO 14002-1:2019 – Общи положения
- ISO 14002-2:2023 – Вода
- ISO 14002-3:2026 – Климат
Важно: ISO 14002 не заменя ISO 14001 и не е самостоятелен стандарт за сертификация. Частите от серията съдържат насоки за по-детайлно прилагане на системата за управление по ISO 14001 към конкретни екологични тематични области.
Каква е ролята на ISO 14002?
ISO 14001 определя общата рамка на системата за управление по отношение на околната среда – контекст на организацията, екологични аспекти, задължения за спазване, рискове и възможности, цели, оперативно управление, наблюдение и постоянно подобряване.
ISO 14002 помага тази рамка да бъде приложена по-задълбочено към определена екологична тема.
Подходът разглежда две взаимно свързани страни:
- въздействието на организацията върху околната среда и
- въздействието на променящата се околна среда върху организацията.
Това позволява екологичните теми да не се разглеждат като изолирани технически проблеми, а като част от цялостното управление на организацията, нейните рискове, възможности и дългосрочна устойчивост.
ISO 14002-1:2019 – Общи положения
Какво обхваща ISO 14002-1?
ISO 14002-1:2019 определя общата рамка за систематично управление на една или повече конкретни екологични тематични области чрез система за управление, съответстваща на ISO 14001.
Той е основата, върху която са разработени останалите части на серията ISO 14002.
Стандартът насочва организацията към едновременно разглеждане на:
- екологичните аспекти на нейните дейности, продукти и услуги;
- въздействията върху околната среда;
- състоянието и промените на околната среда;
- рисковете и възможностите, произтичащи от тези взаимовръзки;
- необходимите цели и действия;
- оперативното управление;
- наблюдението и оценяването на резултатността.
Двупосочният поглед към околната среда
Една организация може например чрез своите дейности да оказва влияние върху водите, въздуха, климата, природните ресурси или екосистемите.
Но зависимостта е двупосочна.
Недостигът на вода, продължителните горещини, наводненията, изменението на природните условия или намалената наличност на определени ресурси могат от своя страна да повлияят върху производството, инфраструктурата, доставките, разходите и способността на организацията да изпълнява своите ангажименти.
ISO 14002-1 предоставя подход тези взаимовръзки да бъдат идентифицирани, оценени и управлявани чрез вече установените процеси на системата за управление.
От общата екологична политика към конкретни действия
Прилагането на този подход позволява организацията да свърже конкретната екологична тема със:
контекста на организацията → екологичните аспекти → рисковете и възможностите → целите → оперативните действия → измерването на резултатността → подобряването.
По този начин ISO 14002-1 създава общата методология, която следващите части от серията прилагат към определена тема.
ISO 14002-1:2019 остава действащото международно издание и е потвърден от ISO през 2025 г.
ISO 14002-2:2023 – Вода
Управление на водата в рамките на ISO 14001
ISO 14002-2:2023 прилага общата рамка на ISO 14002 към темата „вода“.
Водата не се разглежда само като ресурс, който една организация потребява. Стандартът използва по-широк подход и отчита едновременно:
- зависимостта на организацията от водата и
- въздействието на организацията върху водните ресурси и свързаните екосистеми.
Обхванати са както количеството, така и качеството на водата.
Основни теми
Водовземане и водоснабдяване
От какви водоизточници зависи дейността и доколко тяхната наличност е сигурна?
Ефективно използване на водата
Къде е най-значимото потребление и съществуват ли възможности за намаляване, повторно използване или по-добро управление?
Заустване и качество на водата
Как дейностите на организацията могат да повлияят върху качеството на водните тела?
Засушаване и недостиг на вода
Какво би означавало намаленото наличие на вода за процесите, доставките и непрекъсваемостта на дейността?
Наводнения и екстремни събития
Какви рискове възникват за инфраструктурата, процесите, складираните материали или околната среда?
Екосистеми и биологично разнообразие
Как използването или замърсяването на водите се свързва със състоянието на екосистемите и екосистемните услуги?
ISO изрично включва в обхвата на тази част водовземането, ефективното използване, заустването, количеството и качеството на водите, както и събития като наводнения и засушавания. Разглежда се и връзката между водата, екосистемите, биологичното разнообразие и човешкото благосъстояние.
Перспектива на жизнения цикъл
ISO 14002-2 не ограничава анализа единствено до собствената площадка на организацията.
Прилага се перспектива на жизнения цикъл, което позволява да бъдат разгледани и значими зависимости или въздействия, свързани с доставчици, суровини, производство, транспорт, използване на продуктите или други етапи, върху които организацията може да упражнява контрол или влияние.
Целта е управлението на водата да стане част от системното планиране и вземането на решения, а не само реакция на конкретен проблем или нормативно изискване.
ISO 14002-3:2026 – Климат
ISO 14002-3:2026 е най-новата публикувана част на серията ISO 14002.
Първото му издание е публикувано през август 2026 г. и предоставя насоки за управление на свързаните с климата екологични аспекти, условия на околната среда, рискове и възможности в рамките на система за управление по ISO 14001.
Основната особеност на стандарта е, че климатът се разглежда от две взаимно свързани перспективи:
Перспектива 1: Как организацията въздейства върху климата?
Това е перспективата на смекчаването на изменението на климата – mitigation.
Организацията разглежда начина, по който нейните дейности, продукти и услуги допринасят за изменението на климата и къде съществуват възможности това въздействие да бъде намалено.
В зависимост от характера на дейността могат да бъдат разгледани:
- използването на електроенергия и горива;
- производствените процеси;
- преки и непреки емисии на парникови газове;
- транспортът и логистиката;
- използваните материали и суровини;
- закупуваните продукти и услуги;
- доставчиците;
- използването на произведените продукти;
- дейностите в края на техния жизнен цикъл.
Тук въпросът е:
„Как нашата организация влияе върху климата и какво можем да контролираме или повлияем?“
Резултатът от този анализ може да бъде включен в целите и действията на организацията – например по отношение на енергийна ефективност, технологии, транспорт, снабдяване или други значими източници на въздействие.
Перспектива 2: Как изменението на климата въздейства върху организацията?
Втората перспектива е адаптиране към изменението на климата – adaptation.
Посоката на анализа се обръща.
Организацията оценява как настоящите и очакваните климатични условия могат да повлияят върху нейната дейност.
Тук въпросът е:
„Как променящият се климат влияе или може да повлияе върху нашата организация?“
В зависимост от местоположението, сектора и дейността могат да бъдат значими:
- продължителни периоди на високи температури;
- засушаване и недостиг на вода;
- интензивни валежи;
- наводнения;
- бури и други екстремни метеорологични събития;
- пожари;
- промени в наличността на природни ресурси;
- нарушения в транспорта и доставките;
- промени в условията за работа на инфраструктура или технологично оборудване;
- промени във веригата на доставки.
Това позволява организацията да идентифицира своята уязвимост към климатични промени и своевременно да планира подходящи действия.
Двете перспективи трябва да се разглеждат заедно
Една от най-важните идеи на ISO 14002-3:2026 е, че смегчаването и адаптацията не са две изолирани дейности.
Организацията може едновременно:
- да намалява своето въздействие върху климата
и - да увеличава устойчивостта си към климатичните промени.
- да намалява своето въздействие върху климата
Например една мярка за намаляване на енергийното потребление може да намали емисиите и едновременно да намали зависимостта от енергийни ресурси.
Обратно, решение за адаптация трябва да бъде оценено и от гледна точка на това дали самото то няма да доведе до допълнително неблагоприятно въздействие върху климата.
Тази взаимовръзка прави климатичното управление част от общата система за вземане на решения.
Физически рискове и промени в средата за бизнеса
При оценяването могат да бъдат разглеждани както физическите последствия от изменението на климата, така и по-широките промени в средата, в която организацията работи.
Физическите рискове са свързани с климатични явления и дългосрочни промени – например горещини, суши, наводнения, пожари или промени в наличността на ресурси.
Преходът към икономика с по-ниски емисии може също да създава нови рискове и възможности чрез промени в технологии, пазарни очаквания, изисквания на клиенти, обществени политики или вериги на доставки.
Затова темата за климата може да има отношение не само към екологичната резултатност, но и към устойчивостта и бъдещото развитие на организацията.
Перспектива на жизнения цикъл
ISO 14002-3:2026 изрично включва перспектива на жизнения цикъл.
Това означава, че организацията не разглежда единствено собствените си преки операции.
В зависимост от това какво може да контролира или върху какво може да влияе, анализът може да обхване:
доставчици → материали и суровини → производство → транспорт → използване → край на жизнения цикъл.
Този подход позволява да бъдат разпознати съществени климатични зависимости и въздействия, които не са непосредствено разположени на собствената площадка.
Климатът като част от цикъла на управление
Темата за климата може да бъде интегрирана в съществуващите процеси на системата за управление:
- Планиране
Определяне на климатичните аспекти и условия, рисковете и възможностите и необходимите цели и действия.
- Изпълнение
Осигуряване на необходимите ресурси, компетентност и оперативен контрол и изпълнение на определените мерки.
- Проверка
Наблюдение и измерване на резултатността и оценяване дали предприетите действия постигат очакваните резултати.
- Подобряване
Актуализиране на мерките при промяна на условията, появата на нови рискове или възможности или наличие на нова информация.
Така климатичните въпроси се интегрират в познатата управленска логика на системата за управление, а не остават отделна инициатива.
Как трите части на ISO 14002 работят заедно?
ISO 14002-1:2019 предоставя общата рамка за системно управление на конкретна екологична тема.
ISO 14002-2:2023 прилага тази рамка към водата – количеството и качеството на водните ресурси, въздействията, зависимостите и рисковете, свързани с водата.
ISO 14002-3:2026 я прилага към климата – както към намаляване на въздействието на организацията върху климата, така и към адаптиране към въздействието на климатичните промени върху организацията.
Общият принцип е екологичните въпроси да бъдат разглеждани като част от взаимовръзката между организацията, околната среда и променящите се условия, в които тя осъществява дейността си.
ISO 14002 или ISO 14001 ?
ISO 14002 е особено полезен като допълваща рамка към система за управление по отношение на околната среда съгласно ISO 14001.
ISO 14001 съдържа изискванията към системата за управление, докато ISO 14002 предоставя допълнителни насоки за задълбочено разглеждане на конкретни тематични области.
Сертификацията на системата за управление се извършва по ISO 14001, а не по ISO 14002.
Искате да научите повече за сертификацията по ISO 14001?
Разгледайте информацията за ISO 14001 – Системи за управление по отношение на околната среда, процеса на сертификация и възможностите за контакт със СИ ЕС БИ ЕООД.
Често задавани въпроси за ISO 14002
Серията ISO 14002 предоставя практически насоки за по-задълбочено управление на конкретни екологични теми в рамките на система за управление по отношение на околната среда. ISO 14001 определя изискванията към системата за управление, а ISO 14002 подпомага организацията при прилагането на тази система към определени тематични области, като водата и климата.
Затова ISO 14002
следва да се разглежда като допълваща практическа рамка към ISO 14001, а не
като негов заместител.
Не. ISO 14002 не е
стандарт за самостоятелна сертификация.
Сертификацията на
системата за управление по отношение на околната среда се извършва по ISO
14001.
Частите на ISO 14002
съдържат насоки, които могат да помогнат на организацията да развие и
усъвършенства управлението на конкретни екологични въпроси в рамките на своята
система по ISO 14001.
Трите части имат
различна роля, но използват общ подход.
ISO 14002-1:2019 определя общата рамка за управление на
конкретни екологични тематични области.
ISO 14002-2:2023 прилага тази рамка към водата –
използване и качество на водните ресурси, зависимости, въздействия, засушаване,
наводнения и свързани рискове.
ISO 14002-3:2026 прилага рамката към климата – както към
въздействието на организацията върху изменението на климата, така и към
въздействието на променящия се климат върху самата организация.
ISO 14002-3:2026 разглежда климатичните въпроси от две взаимно свързани перспективи.
Първата е смекчаване на изменението на климата (mitigation) – как дейностите, продуктите и услугите на организацията въздействат върху климата и как това въздействие може да бъде намалено.
Втората е адаптиране към изменението на климата (adaptation) – как настоящите и бъдещите климатични условия могат да повлияят върху дейността, инфраструктурата, ресурсите, доставките и устойчивостта на организацията.
Така организацията разглежда едновременно въпросите „Как ние влияем върху климата?“ и „Как климатът влияе върху нас?“
Серията може да бъде полезна за организации от различен размер и сектор, когато водата, климатът или друга конкретна екологична тема имат съществено значение за дейността им.
Особено практична е за организации с високо водопотребление, значими емисии, зависимост от природни ресурси, чувствителни вериги на доставки или изложеност на климатични явления като засушавания, наводнения и екстремни температури.
Необходимостта и дълбочината на прилагане следва да се определят според конкретния контекст, екологичните аспекти, рисковете и възможностите на всяка организация.
Това означава, че организацията не разглежда непременно само въздействията на собствената си площадка.
В зависимост от характера на дейността и възможностите за контрол или влияние могат да бъдат отчетени и значими аспекти, свързани със:
суровини и материали → доставчици → производство → транспорт → използване на продуктите → край на жизнения цикъл.
Този подход помага да бъдат идентифицирани екологични зависимости и въздействия, които могат да възникват и извън непосредствените граници на организацията.